ДЕЛА И СЛАВА:

Екзотичната танцьорка, знаменита със своите сензационни голи номера, Мата Хари е модна красавица в първите години на ХХ век. В 1917 г. тя е екзекутирана от взвод френски войници, защото е служила на немските интереси по време на Първата световна война. Въпреки, че днес нейното име извиква представата за очарователна и предателска шпионка, не е открито доказателство, че тя наистина е била такава.

ЖИТЕЙСКИ СЪБИТИЯ:

След като завършва учението си в манастир, Маргарета Гертруда Зеле на 18-ггодишна възраст се отзовава на една вестникарска обява в Амстердам, поместена, както е казано, от един армейски офицер, който търси съпруга. Всъщност тове е само шега от страна на приятелите на офицера. Въпреки всичко той, Рудолф Маклауд, плешив, 39-годишен, се оженва за Маргарета. В продължение на следващите 2 години те живеят в Холандия, където тя ражда техния син, Норман. Когато Маклауд заема отново поста си в една от източните холандски колонии, той взима и жена си. Там Маргарета има още едно дете, Жан. Тя започва да флиртува с младите офицери и планаторите (предизвиквайки ревността на Маклауд). Наблюдава танцьорките в явайските храмове, които я насочват към бъдещото и призвание. Когато е пиян, Маклауд е груб и я бие. Веднъж я заплашва със зареден пистолет. Според един, несъмнено измислен разказ техният син е бил отровен от местен войник, който бил ядосан на Маклауд, че е прелъсил неговата малка приятелка, дойката на детето. Маргарета твърди по-късно, че тя е удушила отровителя със собствените си ръце.
Семейство Маклауд се връща в Холандия, където те към 1904 г. се разделят. Маргарета пристига в Париж, без съпруг и дете. “Представих си, че всички жени, които напускат своите съпрузи, отиват в Париж”, казва тя.
В началото на танцьорската си кариера среща Емил Етиен Гиме, собственик на Музея за източно изкуство. Там тя много скоро изпълнява омагьосващ номер с ориенталски танци. Сутиенът и е покрит със скъпоценни камъни, обвита е в прозрачни воали, танцува сред декор от палми, бронзови статуи и колони, украсени с цветни гирлянди. Критикът Едуард Лепаж описва нейното появяване с хиперболичния език на времето: “Гъвкава като влечуго, което се разгъва, хипнотизирано от флейтата на музиканта магьосник. Понякога извиващото се тяло се сближава с вълнистите отражения и внезапно се вцепенява по средата на своите гърчове… С рязък жест Мата Хари маха своите украшения… хвърля накитите, които покриват гърдите и. И оголено, нейното тяло расте, докато се стопи в бездните… Тя удря във въздуха с обезумелите си ръце, шиба непроницаемата нощ със своите дълги, плътни коси”. (Според някои източници тя не танцува напълно гола, гърдите и винаги са покрити, защото са удряни от Маклауд и затова са “деформирани”.)
По същото време приема името Мата Хари (“Дневната звезда” на малайски език), съпроводено от следната легенда: Тя е дъщеря на танцьорка, която 14 години е живяла в храм и е умряла по време на нейното раждане. Отгледана е от свещениците, които я научават на ритуалните танци в чест на индуиския бог Чива. Танцувала е за първи път гола на 13 години пред олтара в един индуски храм. Впрочем, тя има физика за тази си роля. Висок ръст, тъмен тен, едри черти, кадифени очи. Нейната кариера се издига възходящо като стрела и тя прави сензация в по-голямата част от европейските столици. Но също и скандализира публиката. Ръководителката на един от спектаклите накрая я принуждава да сложи между краката си парче драпирана червена фланела. Шпионският сценарий, истински или измислен, започва от деня на обявяването на Първата световна война, когато тя заедно с един полицейски служител тръгва да обикаля улиците на Берлин. Всичко е една мелодрама: бутилките със симпатично мастило, които и дават германците (и за които тя твърди, че е хвърлила в канала), нейният номер с германския код: Х 21, флиртовете и с висши немски служители (за пари, любов, тайни), нейното съгласие да шпионира за сметка на Франция в замяна на милиони френски франкове, от които тя има нужда, за да тикне в затвора бащата на любовта на своя живот – Вадим Маслов, руски капитан, грандиозните и планове да използва ревността, алчността и лукса като средство за манипулиране на благородници. Френските шпиони я хващат в Мадрид, когато кара велосипед, дегизирана като старец.

Тя е задържана от французите през февруари 1917 г. Някои казват, че посрещала войниците, които отишли да я арестуват, гола, излегната на дивана в своята хотелска стая. Нищо не е ни най-малко сигурно. Слуховете също така твърдят, че тя се къпе в мляко, докато парижките деца измират от глад, или че танцува гола в своята килия в затвора “Сен Лазар”.
Папката с нейното досие е дебела 15 см., но не съдържа никакво решително доказателство. Един флакон с “невидимо мастило”, намерен у нея, се оказва живачен оксицианид, който тя си инжектира, преди да се люби, като противозачатъчно средство. Нейният любовник, адвокатът Клюне, я защитава по време на процеса и друг любовник, Жул Камбон, от министерството на външните работи става гарант за поведението и. Трети любовник, любезният и високопочитаем генерал Месими, праща писмо, написано от неговата жена, в което моли да бъде освободен от задължението да дава показания, тъй като не познава подсъдимата. Чувайки за това, Мата Хари избухва в смях. “А! Той не ме познава!” Смеят се и съдебните заседатели, но това не я спасява от ужасната съдба: тя е осъдена и разстреляна от екзекуционен взвод.
Монахинята, която отива да я потърси в часа на екзекуцията, я укорява, че твърде си е разголила каката, обувайки си чорапите пред затворническия лекар. Дрехата и е закопчана до шията. На излизане от затвора я питат дали не е бременна (френският закон забранява екзекутирането на бременна жена). Този въпрос според някои е внушен от Клюне, който се опитва да я спаси за последен път, претендирайки, че е баща на дете, което тя носи.
Екзекутирана е в крепостта Винсен и по нейна молба не и слагат превръзка на очите. Напълно невярно е твърдението, че тя отваря своето манто, за да покаже голото си тяло, стъписвайки екзекуционния взвод до степен, че никой не може да дръпне спусъка. Нито е вярно, че един нейн познат авиатор бомбандира крепостта. Нито че друг нейн любовник (по вдъхновена от “Тоска” интрига) внушавана взвода да стреля във въздуха, слага я в ковчег, в който да прониква въздух, и я заравя в плитка дупка, от която да може после ловко да я измъкне. Каква е истината? Никой не поисква трупа и, затова той е използван за дисекция в медицинското училище. Виновна ли е тя? Остава пълна тайна.