Мата Хари

0

Мата ХариМАТА ХАРИ
(7 август 1876 – 15 октомври 1917)

ДЕЛА И СЛАВА:

Екзотичната танцьорка, знаменита със своите сензационни голи номера, Мата Хари е модна красавица в първите години на ХХ век. В 1917 г. тя е екзекутирана от взвод френски войници, защото е служила на немските интереси по време на Първата световна война. Въпреки, че днес нейното име извиква представата за очарователна и предателска шпионка, не е открито доказателство, че тя наистина е била такава.

ЖИТЕЙСКИ СЪБИТИЯ:

След като завършва учението си в манастир, Маргарета Гертруда Зеле на 18-ггодишна възраст се отзовава на една вестникарска обява в Амстердам, поместена, както е казано, от един армейски офицер, който търси съпруга. Всъщност тове е само шега от страна на приятелите на офицера. Въпреки всичко той, Рудолф Маклауд, плешив, 39-годишен, се оженва за Маргарета. В продължение на следващите 2 години те живеят в Холандия, където тя ражда техния син, Норман. Когато Маклауд заема отново поста си в една от източните холандски колонии, той взима и жена си. Там Маргарета има още едно дете, Жан. Тя започва да флиртува с младите офицери и планаторите (предизвиквайки ревността на Маклауд). Наблюдава танцьорките в явайските храмове, които я насочват към бъдещото и призвание. Когато е пиян, Маклауд е груб и я бие. Веднъж я заплашва със зареден пистолет. Според един, несъмнено измислен разказ техният син е бил отровен от местен войник, който бил ядосан на Маклауд, че е прелъсил неговата малка приятелка, дойката на детето. Маргарета твърди по-късно, че тя е удушила отровителя със собствените си ръце.
Семейство Маклауд се връща в Холандия, където те към 1904 г. се разделят. Маргарета пристига в Париж, без съпруг и дете. “Представих си, че всички жени, които напускат своите съпрузи, отиват в Париж”, казва тя.
В началото на танцьорската си кариера среща Емил Етиен Гиме, собственик на Музея за източно изкуство. Там тя много скоро изпълнява омагьосващ номер с ориенталски танци. Сутиенът и е покрит със скъпоценни камъни, обвита е в прозрачни воали, танцува сред декор от палми, бронзови статуи и колони, украсени с цветни гирлянди. Критикът Едуард Лепаж описва нейното появяване с хиперболичния език на времето: “Гъвкава като влечуго, което се разгъва, хипнотизирано от флейтата на музиканта магьосник. Понякога извиващото се тяло се сближава с вълнистите отражения и внезапно се вцепенява по средата на своите гърчове… С рязък жест Мата Хари маха своите украшения… хвърля накитите, които покриват гърдите и. И оголено, нейното тяло расте, докато се стопи в бездните… Тя удря във въздуха с обезумелите си ръце, шиба непроницаемата нощ със своите дълги, плътни коси”. (Според някои източници тя не танцува напълно гола, гърдите и винаги са покрити, защото са удряни от Маклауд и затова са “деформирани”.)
Mata HariПо същото време приема името Мата Хари (“Дневната звезда” на малайски език), съпроводено от следната легенда: Тя е дъщеря на танцьорка, която 14 години е живяла в храм и е умряла по време на нейното раждане. Отгледана е от свещениците, които я научават на ритуалните танци в чест на индуиския бог Чива. Танцувала е за първи път гола на 13 години пред олтара в един индуски храм. Впрочем, тя има физика за тази си роля. Висок ръст, тъмен тен, едри черти, кадифени очи. Нейната кариера се издига възходящо като стрела и тя прави сензация в по-голямата част от европейските столици. Но също и скандализира публиката. Ръководителката на един от спектаклите накрая я принуждава да сложи между краката си парче драпирана червена фланела. Шпионският сценарий, истински или измислен, започва от деня на обявяването на Първата световна война, когато тя заедно с един полицейски служител тръгва да обикаля улиците на Берлин. Всичко е една мелодрама: бутилките със симпатично мастило, които и дават германците (и за които тя твърди, че е хвърлила в канала), нейният номер с германския код: Х 21, флиртовете и с висши немски служители (за пари, любов, тайни), нейното съгласие да шпионира за сметка на Франция в замяна на милиони френски франкове, от които тя има нужда, за да тикне в затвора бащата на любовта на своя живот – Вадим Маслов, руски капитан, грандиозните и планове да използва ревността, алчността и лукса като средство за манипулиране на благородници. Френските шпиони я хващат в Мадрид, когато кара велосипед, дегизирана като старец.

Тя е задържана от французите през февруари 1917 г. Някои казват, че посрещала войниците, които отишли да я арестуват, гола, излегната на дивана в своята хотелска стая. Нищо не е ни най-малко сигурно. Слуховете също така твърдят, че тя се къпе в мляко, докато парижките деца измират от глад, или че танцува гола в своята килия в затвора “Сен Лазар”.
Папката с нейното досие е дебела 15 см., но не съдържа никакво решително доказателство. Един флакон с “невидимо мастило”, намерен у нея, се оказва живачен оксицианид, който тя си инжектира, преди да се люби, като противозачатъчно средство. Нейният любовник, адвокатът Клюне, я защитава по време на процеса и друг любовник, Жул Камбон, от министерството на външните работи става гарант за поведението и. Трети любовник, любезният и високопочитаем генерал Месими, праща писмо, написано от неговата жена, в което моли да бъде освободен от задължението да дава показания, тъй като не познава подсъдимата. Чувайки за това, Мата Хари избухва в смях. “А! Той не ме познава!” Смеят се и съдебните заседатели, но това не я спасява от ужасната съдба: тя е осъдена и разстреляна от екзекуционен взвод.
Мата ХариМонахинята, която отива да я потърси в часа на екзекуцията, я укорява, че твърде си е разголила каката, обувайки си чорапите пред затворническия лекар. Дрехата и е закопчана до шията. На излизане от затвора я питат дали не е бременна (френският закон забранява екзекутирането на бременна жена). Този въпрос според някои е внушен от Клюне, който се опитва да я спаси за последен път, претендирайки, че е баща на дете, което тя носи.
Екзекутирана е в крепостта Винсен и по нейна молба не и слагат превръзка на очите. Напълно невярно е твърдението, че тя отваря своето манто, за да покаже голото си тяло, стъписвайки екзекуционния взвод до степен, че никой не може да дръпне спусъка. Нито е вярно, че един нейн познат авиатор бомбандира крепостта. Нито че друг нейн любовник (по вдъхновена от “Тоска” интрига) внушавана взвода да стреля във въздуха, слага я в ковчег, в който да прониква въздух, и я заравя в плитка дупка, от която да може после ловко да я измъкне. Каква е истината? Никой не поисква трупа и, затова той е използван за дисекция в медицинското училище. Виновна ли е тя? Остава пълна тайна.

Ганди

0

gandiМОХАМАНДИС КАРМАШАНД ГАНДИ
(2 октомври 1869 – 30 януари 1948)

ДЕЛА И СЛАВА:

Въплъщаващ, както Христос и Буда, духа на една религия, Ганди е пророк, способен чрез своята духовност да промени съществуването на нейните поклонници. От политическа гледна точка учението му за ненасилие, вдъхновявано от пасивната съпротива на неговата жена-дете, играе голяма роля за постигане на индийската независимост и вдъхновява големите национални революции на ХХ век.

ЖИТЕЙСКИ СЪБИТИЯ: Последното, най-малкото и най-предпочитаното от децата на министър-председателя на княжество Порбандар в Западна Индия, Ганди е син от четвъртата му жена. Самотен, срамежлив, изпълнен с доброта, но без хубост, с голям носи и широки уши, той има щастието да поддържа отношения на доверие със своите родители и по-специално с майка си, която е дълбоко религиозна.
Според индуската традиция основните дати в детството му са неговата женитба (когато е на 13 години) и смъртта на баща му (три години по-късно). В момента, когато Ганди започва да се уморява от своето усърдие, неговата жена-дете вече е бременна. През целия си живот той ще гледа на това с чувство на вина, за което в подходящия момент ще се пренесе в сферата на политическата му активност.
Осемнайсетгодишен, след като дава обет да не се докосва ни до вино, ни до жена, ни до месо, той заминава з Англия, където в продължение на три години изучава право. Това е период на формиране на младия индиец. Най-голямото му нещастие тогава е че, трябва да задоволява глада си с английската вегетарианска кухня. С изключение на отделни случаи, когато съгрешава с някоя хазайка, той, общо взето, устоява на съблазните.
В продължение на 21 години докато живее в Южна Африка, Ганди ще познае самотата. Той пристига там в 1893 г. като юридически съветник на едно мюсюлманско дружество и застава начело на индийската общност, протестирайки срещу расовата дискриминация. В Южна Африка Ганди организира “естествени лечения” и комунален живот. На 37 години дава обет за брахмашария (клетва за безбрачие) и се посвещава на живота на политически и религиозен лидер. Своята политическа философия Ганди нарича “сатиаграха” – смесица от истина и сила, преведена с термина “пасивна съпротива” или с “войнствено ненасилие”. Чрез кампаниите на гражданско неподчинение и символични протестни манифестации, следвани от зрелищни шествия на гладуващи хора, той противопоставя правото на силата и доброто и злото, задължавайки силните да признаят силата на слабите.
В 1915 г. Ганди се връща в Индия, за да се заеме с колониалния проблем. Отхвърляйки изцяло западното влияние, установява в изолирани общества “ашрам”, просто и строг начин на живот. Той помага за разрушаването на символа на традиционната автокрация, замества вносните платове с домашно произвеждани тъкани. Предизвиква серия от символични противопоставяния на англичаните, което има като краен завършек независимостта на Индия в 1947 г. Малко след това, когато се заема да установи мир между индуси и мюсюлмани, той е убит от фанатичен индус.
Въпреки малкия си ръст (гол, само с тясна ивица плат през слабините и чифт очила с железни рамки) Ганди се насочва към най-големите проблеми на своето време: традицията и модернизацията, колониализма и национализма, индивидуализма и вярата. Остава един въпрос, който то никога не успява да разреши и който продължава да го преследва чак до старостта: сексът.

ДЕТСКА СВАТБА:

Бракът на 13 години, напомня Ганди, в началото не означава друго освен възможност, “за едно момиченце да се забавлява”, а за мъжа, като се държи сметка за традиционния авторитет на съпруга, означава, че той решава кога къде жена му ще се забавлява. Но Кастурбай Маканджи, също 13-годишна, е волева и упорита. Тя прекарва половината от времето през своите две първи брачни години при родителите си. Не се подчинява в нищо друго освен в областта на секса.
ГандиЗа Ганди, който е въведен в сексуалния живот от жената на брат си, бракът открива период на безгранично физическо удоволствие. Преследван от сексуални мисли, той гледа на училищните си занимания като на мъчение. Кастурбай остава неграмотна (“физическата страст не оставя време за учене”) и Ганди търси другаде интелектуални връзки.
Сексът не престава да бъде за него източник на чувство за виновност и вътрешен конфликт, както подчертават и обстоятелствата около смъртта на неговия баща. Както всички индуси и той придава особена важност на храносмилането и отделянето и на култа към семето. Загубването му отслабва тялото и душата. В действителност девствеността не е рядка сред индусите дори в напреднала възраст. Но за Ганди, надарен със силна мъжественост, когато става на трийсет и няколко години, въздържанието е свързано с тежка вътрешна борба.
Окончателното му решение да се откаже завинаги от всякакъв сексуален живот се дължи на няколко причини. Въздържанието е единствената морално оправдана форма на контрол върху раждаемостта, преценява той, а след като има пет деца (едното умира в ранна възраст), той не иска повече. Освен това държи да съхрани цялата си енергия за своята мисия. Историкът Ерик Ериксън добавя, че е възможно расовата дискриминация в Южна Африка по време на колониалната епоха да му е внушила сексуален шовинизъм и в брака. Защото според Ганди съществува паралел между сексуалната и политическата експлоатация. Той пише, че за философията на пасивната съпротива е получил вдъхновение от необуздаемата Кастурбай. “Нейната упорита съпротива на моята воля ме накара да се срамувам и да се изцеря от глупостта си, заради която вярвах, че съм роден да управлявам.” Безбрачието просто е форма на ненасилие между половете. Но чак до смъртта си през 1944 г., когато е в затвора заедно с Ганди зариде граждански неподчинение, Каструрбай демонстрира “селска мнителност” по отношение на жените, които обкръжават нейния съпруг. Тъй като традиционният индуски обет изисква от безбрачния да отбягва напълно противоположния пол, Ганди прекарва остатъка от живота си, изкушавайки съдбата.

ДАМИТЕ НА ГАНДИ:

“Той винаги е обожавал флирта”, пише Уилям Шайърър. Нещо повече, жените са необходими за неговата дейност. В Южна Африка след Соня Шлезин (17-годишна) той има дълга редица от секретарки-болногледачки, които го следват с абсолютна привързаност и робско послушание. С течение на времето те имат задължението не само да пишат под негова диктовка, но и да го масажират, къпят и да спят с него. Някои от тях са знаменити: например поетесата Сароджини Наиди, “Индийският славей”, произхождаща от богата индуска космополитна фамилия. Тя става една от най-верните му възпитанички, с която го свързват чувства на дълбока привързаност. Mahatma GandhiТя нарича Махатма “велика душа”, нашия “Мики Маус”. (“Вие никога не бихте могли да разберете какво друг освен забавление е за нас този старец, този възхитителен свят мъж в неговата бедност”, казва тя.)
Привлекателността на Ганди е толкова голяма, че жените идват отдалече, за да го видят. Мадлейн Слейд, 33-годишна англичанка, генералска дъщеря и дотогава посветена на Бетовен, в 12925 г. пристига и се хвърля в краката на Ганди. “Ти ще бъдеш моя дъщеря”, и казва той. Но Мирабехн, както той я кръщава, е влюбена и иска повече. Ганди я съветва да помогне на любовта си да сублимира, вместо да я разпилява. “Особена връзка ги свързва”, отбелязва неговият биограф Луис Фишер и твърди, че става дума за “най-забележителните платонични отношения на нашето време”. Но всички връзки на Ганди с другия пол не са все така платонични.

ДЕВОЙКИТЕ НА ГАНДИ:

“Да се насилваш да останеш девствен, пише Ганди, това е като да вървиш по острие на сабя”. Чак докато наближава 70-те, не престава да бъде тормозен от нощни полюции, които, заявява публично той, са форма на “изкупление”.
Той има “кризи на трескави тръпки” през нощта и изисква от младите жени в своя антураж (всичките девственици или скоро омъжени) да го топлят с телата си. Сушила Найар, която отива при него на 15 години и накрая става лекарка, масажистка, секретарка и компаньонка на Ганди в леглото, не придава на това повече значение, отколкото ако би била негова майка. Но за някои други тези отношения не са лишени от известна неяснота. Абха Ганди, съпруга на негов роднина, започва да спи с Ганди на 16-годишна възраст. Когато в началото учителят иска тя да свали всичките си дрехи, нейният съпруг е толкова възмутен, че предлага той самият да го стопли. Ганди отхвърля предложението, подчертавайки, че Абха му трябва за “брахмашария”, а не само за стопляне.
Mahatma GandhiНякои от жените на Ганди стигат до ревност и страх да не загубят неговото предпочитание. Ману Ганди, къпе Махатма и спи с него от 19-годишна възраст. Когато излиза, той се опира на нея и на Абха (“моите патерици”, казва той). По време на неговите пости Ману се грижи за всичките му физиологични функции и назначава клизмите му. “Тя разцъфтява в обслужването, пише за Ману Робърт Пайн, един от биографите на Ганди, и е горда с особеното място, което заема в неговите чувства.”
“Колкото повече те се насилваха да се сдържат и да отхвърлят сексуалните си инстинкти, казва за жените от неговия антураж Раихана Тиабиджи (една от ученичките на Ганди), толкова повече сексът ги завладяваше и преследваше.” Колкото и да е парадоксално, Ганди стига до там, че отправя упреци към Раихана, която също е безбрачна и е лечителка, че спи гола с един от своите пациенти. В областта на секса, както и в политиката Махатма сам определя своите собствени принципи.

Източник: Уоръс, Ъруин. Интимният живот на великите

Ошо – мисли за любовта

za-lubovtaХората смятат, че любовта може да навлезе надълбоко само тогава, когато обичаш един човек. Това е пълна глупост! Дълбочината на любовта няма нищо общо с това дали обичаш един или двама души. Дълбочината определено зависи от следното: да оставаш винаги в състояние на любов – това придава дълбочина на любовта. Например, обичаш един мъж или една жена. В продължение на няколко дни нещата са наистина фантастични, прекрасни. И след това естествено започват да доскучават. Няма нищо лошо в това – то е просто в самия ход на нещата в природата. Запознаваш се с жената, с нейните маниери. Тя се запознава с теб, с твоите привички, с твоя начин на живот – и когато всичко е вече познато, интересът започва да намалява. Когато всичко е известно и вече няма нищо, което да удиви, как връзката да остане фантастична? Удивлението започва да изчезва, нещата се установяват, принизяват се, стават всекидневни, обикновени. Това става обикновено. Тогава може да продължиш да живееш с мъжа или жената с идеята, че ако смениш партньора, любовта няма никога да отиде надълбоко. Но любовта изобщо не отива надълбоко. Тя с всеки ден става все по-плитка. Рано или късно ще започнеш да приемаш другия за някаква даденост. В присъствието на другия няма да има радост, ти няма да чувстваш трепет от неговото присъствие. Можеш да продължиш да се привързваш… Ако се привързваш твърде силно, тогава никой няма да иска да бъде с теб, защото никой не иска да попада в затвор, никой не иска да се превръщаш във вериги за него. Колкото повече се привързваш, толкова по-грозна става връзката. Тя първо загубва радостта си, чара си, магнетизма си, а след това става болна, патологична… Ти се привързваш просто защото се страхуваш да загубиш, страхуваш се от промяна, страхуваш се да навлезеш в нова връзка. Защото новата – кой знае какво ще излезе от нея, кой знае накъде ще те отведе? Новото е опасно, защото все още не е познато. Старото е познато, установено, има там известна сигурност, удобство, уют. Когато започнеш да се привързваш заради привързването, това е патологично, грозно – то няма да внесе дълбочина в твоите взаимоотношения. Цялата дълбочина ще изчезне. Отиди и виж. Милиони съпрузи и съпруги… Каква дълбочина? Каква интимност има там? Не казвам, че ако си с един човек – с жена или с мъж – и нещата все още израстват, променят се… Не казвам това. Не ме разбирай погрешно. Има някои хора, които са толкова чувствителни, че всеки ден могат да намират по нещо ново у другия. Има хора, които са толкова естетични, че изобщо никога не чувстват нещата да са се изчерпали. Тяхната чувствителност, сензитивност, страстност непрекъснато откриват нови дълбочини. Тогава всичко е наред. Моят критерий е следният: ако една връзка израства като дълбочина, всичко е наред. Продължавай! Постарай се да я изчерпиш, ако можеш. Но ако тя не израства, не се задълбочава, ако интимността вече не разцъфтява, ако всичко е спряло и ти се привързваш просто защото не знаеш как да напуснеш и как да кажеш довиждане, ти унищожаваш своята способност за любов. По-добре да се движиш, да смениш партньора, отколкото да унищожиш любовта. Защото любовта е целта, а не партньорът! Ти обичаш един човек не заради самия човек. Ти го обичаш заради любовта! Любовта е целта. Затова ако тя не се случва с този човек, нека се случи с някой друг, но нека да се случи! Дай й възможност за приемственост. Тази приемственост, този поток на любовта, която непрестанно се случва, ще те въведе по-дълбоко в нея, ще внесе дълбочина, нови измерения, нови реализации… Една истинска красива връзка не е просто добра – тя е изключителна! Никога не се задоволявай с по-малко. Само една изключителна връзка може да внесе дълбочина. Ако тя не се случи, имай достатъчно смелост да й кажеш сбогом – без оплакване, без недоволство, без гняв. Какво можеш да направиш? Щом не се случва – не се случва. Не можеш да накараш другия да се чувства виновен. Какво може да направи той? Каквото може да направи, той го прави. Каквото можеш да направиш и ти – правиш го. Но ако някак си не се получава, ако не си подхождате, ако не сте предназначени един за друг, не продължавай да насилваш нещата. Това е като да пъхаш квадратна тапа в кръгла дупка… Аз ви уча да сте верни на любовта, а не на хората. Бъдете верни на любовта. Никога не изменяйте на любовта, това е всичко! … Ако пропуснеш любовта, ще пропуснеш всичко това, което е прекрасно в живота! Ако пропуснеш любовта, ще пропуснеш и възможността за молитва, защото само любовта, когато стане по-дълбока, може да те приближи до молитвата.