Учителка в детската градина измислила за децата в групата следната игра: всеки трябвало да донесе торба с няколко картофа, като всеки картоф носел името на човек, когото детето мразело. Следователно колкото хора мразело детето, толкова картофи щяло да донесе. Някои деца дошли с два картофа, други с три, а някои и с пет.
Учителката им казала да носят със себе си торбата където и да отиват, дори и в тоалетната, в продължение на една седмица. Дните минавали и децата започнали да се оплакват от неприятната миризма на развалените картофи.
Тези с по пет картофа носели на всичкото отгоре и по-тежки торби.
След една седмица децата си отдъхнали, защото играта най-накрая свършила. Тогава учителката ги попитала как се чувствали през тази една седмица. Децата започнали да се оплакват колко трудно им било да мъкнат навсякъде със себе си тежките и миризливи картофи. Накрая учителката им обяснила смисъла на тази игра:
– Същото се случва, когато таите в сърцето си омраза към някого. Смрадта на омразата ще отрови сърцето ви и вие ще я носите навсякъде със себе си.
Ако ви е трудно да понесете миризмата на развалените картофи за една седмица, представете си какво е да носите отровата на омразата в сърцата си до края на живота си?

Източник: Скритият дар (101 притчи за истински ценното в живота)

Баща и син вървели из планината. Внезапно момчето паднало, ударило се и извикало: „Ооооооххххххх”. За своя изненада чуло глас от планината, който му отговорил: Ооооооххххххх”. Любопитно момчето попитало: „Кой си ти?” И получило отговор: „Кой си ти?” После изкрещяло на планината: „Възхищавам ти се”.
Гласът отговорил: ”Възхищавам ти се”. Разгневено, че някой все повтаря думите му, момчето решило да обиди
натрапника: „Страхливец”. И отговорът бил: „Страхливец”. Тогава момчето се обърнало към баща си: „Тате, какво става?”
Бащата се усмихнал и казал:
– Синко, чуй. – после извикал. Ти си шампион.
И гласът отговорил: Ти си шампион.
Момчето се изненадало, но все още нищо не разбирало. Баща му обяснил: „Хората го наричат ехо, но това всъщност е животът.
Той ти връща всичко, което направиш или кажеш. Животът ни е отражение на нашите действия. Ако искаш на този свят да има повече любов, обичай повече. е. Ако искаш хората от екипа ти да знаят повече, самият ти придобий повече знания. Това се отнася за всичко.

Източник: Скритият дар (101 притчи за истински ценното в живота)

Живял едно време мъдър човек, който всяка сутрин се разхождал по брега на океана, преди да седне да пише своите книги.
Един ден, докато се разхождал по плажа, видял човешка фигура, която сякаш танцувала. Той се усмихнал при мисълта за човека, танцуващ сам край океана посред бял ден. Забързал крачка, за да разбере по-скоро каква е тази работа.
Като се приближил, видял, че фигурата е на млад мъж. Той не танцувал, а вземал нещо от пясъка и после нежно го връщал обратно във водата.
– Добро утро, – извикал мъдреца на младежа, когато се изравнил с него.
– Какво правиш?
Младият мъж се спрял за миг, погледнал го и отговорил:
– Хвърлям морски звезди обратно в океана.
– Може би трябваше да те попитам защо ги хвърляш обратно в океана?
– Слънцето изгрява и започва отливът> Ако не ги върна във водата, те ще умрат.
– Но, млади момко, този плаж е много дълъг, и целият е покрит с морски звезди. Ти нищо не можеш да промениш.
Младежът го изслсушал учтиво. После се навел, вдигнал поредната морска звезда, хвърлил я върху пенливите вълни и казал:
– За тази вече го промених.

Източник: Скритият дар (101 притчи за истински ценното в живота)

* Да не говориш с човек, с когото може да се говори, значи да изгубиш човека; да говориш с човек, с когото не бива да говориш, значи да губиш думите си. Умният човек не губи нито човека, нито думите си.

* Давай наставления само на този, който търси знания, след като е открил своето невежество.

* Как можем да знаем какво е смъртта, когато не знаем още какво е животът.

* Когато думите губят смисъла си, хората губят свободата си.

* Трудно ще срещнеш човек, който отдал три години на учението, да не желае да заеме висок пост.

* Узнаеш ли в какво трябва да пребиваваш, ще се утвърдиш. Утвърдиш ли се, после ще можеш да бъдеш спокоен.

*Станеш ли спокоен, после ще можеш да живееш в мир. Заживееш ли в мир, вече ще имаш възможност да обмисляш. А щом започнеш да обмисляш, вече ще можеш да постигаш.

* Човекът е човек, когато е закусил.

* Чух и забравих. Видях и запомних. Преживях и разбрах.

* Който постига новото, грижейки се за старото, той може да бъде учител.

* Лудият се оплаква,че хората не го познават, а мъдрецът – че не познава хората.

* Мъдрият човек не прави на друг това, което не желае да му бъде сторено на него.

* Мълчанието е верен приятел, който никога няма да те предаде.

* Най-голямата грешка е да не поправяш старата си грешка.

* Не се променят само най-мъдрите и най-глупавите.

* Покоят е благоденствие.

* Проклятие е да живееш в интересни времена.

* Когато пътищата ви не съвпадат, не правете общи планове.

* Който говори много, все ще каже нещо, което не е трябвало да казва.

* Който не вижда далечната опасност го заплашва близка беда.

* В древността хората учили, за да се самоусъвършенстват.  Днес – за да смаят другите.

* В древността хората учили, за да се усъвършенстват.  Днес учат, за да направят впечатление на другите.

* В държавата, където има ред, бъди смел в действията си и в думите си.  В държавата, където няма ред, бъди смел в действията си и предпазлив в думите си.

* Да се пребориш с лошите навици е по-лесно днес отколкото утре.

* Давай наставления само на този, който търси знания, осъзнавайки своето невежество. Оказвай помощ само на този, който не умее понятно да изказва своите заветни думи. Обучавай само този, който е способен, узнавайки за единия ъгъл на квадрата, да си представи останалите три.

* От сина на небето чак до простолюдието само усъвършенстването на личността може да придобие на всекиго здрав корен.

* В една държава, която се управлява с разум, бедността и нищетата са срамни. А в държава, която се управлява без разум, богатството и почестите са срамни.

* Да изпращаш хората на война без обучение, означава да ги предаваш.

* Да признаеш за своите недостатъци, когато те упрекват – това е скромност; да ги разкриеш пред приятели – това е простодушие и доверчивост, а да ги показваш пред всички – това е горделивост.

* Това, което е трудно да се направи, трябва да се прави с голяма настойчивост.

* Този, който говори красиво и притежава привлекателна външност, рядко е наистина човечен.

* Три пътя водят към знанието: пътят на размишлението – това е най-благородният път, пътят на подражанието – това е най-лекият път, и пътят на опита – това е най-горчивият път.

* Който не напредва всеки ден, всеки ден изостава.

* Не убивай комар с меч.

* Ако с добро накажеш враговете, с какво ще наградиш приятелите си?!

* Благородният човек предявява претенции към себе си, подлият — към другите.

* Блажен е този, който нищо не знае, той не рискува да остане неразбран.

* Нещата имат корени и клони, делата имат край и начало. Когато знаеш кое стои отпред и кое следва, ще се приближиш до пътя.

* Работи върху пречистването на мислите си! Ако нямаш лоши мисли, няма да имаш лоши постъпки.

* Само най-мъдрите и най-глупавите не се поддават на обучение.

* Срамно е да се държиш приятелски с човек, комуто тайно завиждаш.

* Стрелбата с лък ни учи как трябва да търсим истината. Когато стрелецът не улучи, не обвинява другите, а търси вината в себе си.
source

Хората смятат, че любовта може да навлезе надълбоко само тогава, когато обичаш един човек. Това е пълна глупост! Дълбочината на любовта няма нищо общо с това дали обичаш един или двама души. Дълбочината определено зависи от следното: да оставаш винаги в състояние на любов – това придава дълбочина на любовта. Например, обичаш един мъж или една жена. В продължение на няколко дни нещата са наистина фантастични, прекрасни. И след това естествено започват да доскучават. Няма нищо лошо в това – то е просто в самия ход на нещата в природата. Запознаваш се с жената, с нейните маниери. Тя се запознава с теб, с твоите привички, с твоя начин на живот – и когато всичко е вече познато, интересът започва да намалява. Когато всичко е известно и вече няма нищо, което да удиви, как връзката да остане фантастична? Удивлението започва да изчезва, нещата се установяват, принизяват се, стават всекидневни, обикновени. Това става обикновено. Тогава може да продължиш да живееш с мъжа или жената с идеята, че ако смениш партньора, любовта няма никога да отиде надълбоко. Но любовта изобщо не отива надълбоко. Тя с всеки ден става все по-плитка. Рано или късно ще започнеш да приемаш другия за някаква даденост. В присъствието на другия няма да има радост, ти няма да чувстваш трепет от неговото присъствие. Можеш да продължиш да се привързваш… Ако се привързваш твърде силно, тогава никой няма да иска да бъде с теб, защото никой не иска да попада в затвор, никой не иска да се превръщаш във вериги за него. Колкото повече се привързваш, толкова по-грозна става връзката. Тя първо загубва радостта си, чара си, магнетизма си, а след това става болна, патологична… Ти се привързваш просто защото се страхуваш да загубиш, страхуваш се от промяна, страхуваш се да навлезеш в нова връзка. Защото новата – кой знае какво ще излезе от нея, кой знае накъде ще те отведе? Новото е опасно, защото все още не е познато. Старото е познато, установено, има там известна сигурност, удобство, уют. Когато започнеш да се привързваш заради привързването, това е патологично, грозно – то няма да внесе дълбочина в твоите взаимоотношения. Цялата дълбочина ще изчезне. Отиди и виж. Милиони съпрузи и съпруги… Каква дълбочина? Каква интимност има там? Не казвам, че ако си с един човек – с жена или с мъж – и нещата все още израстват, променят се… Не казвам това. Не ме разбирай погрешно. Има някои хора, които са толкова чувствителни, че всеки ден могат да намират по нещо ново у другия. Има хора, които са толкова естетични, че изобщо никога не чувстват нещата да са се изчерпали. Тяхната чувствителност, сензитивност, страстност непрекъснато откриват нови дълбочини. Тогава всичко е наред. Моят критерий е следният: ако една връзка израства като дълбочина, всичко е наред. Продължавай! Постарай се да я изчерпиш, ако можеш. Но ако тя не израства, не се задълбочава, ако интимността вече не разцъфтява, ако всичко е спряло и ти се привързваш просто защото не знаеш как да напуснеш и как да кажеш довиждане, ти унищожаваш своята способност за любов. По-добре да се движиш, да смениш партньора, отколкото да унищожиш любовта. Защото любовта е целта, а не партньорът! Ти обичаш един човек не заради самия човек. Ти го обичаш заради любовта! Любовта е целта. Затова ако тя не се случва с този човек, нека се случи с някой друг, но нека да се случи! Дай й възможност за приемственост. Тази приемственост, този поток на любовта, която непрестанно се случва, ще те въведе по-дълбоко в нея, ще внесе дълбочина, нови измерения, нови реализации… Една истинска красива връзка не е просто добра – тя е изключителна! Никога не се задоволявай с по-малко. Само една изключителна връзка може да внесе дълбочина. Ако тя не се случи, имай достатъчно смелост да й кажеш сбогом – без оплакване, без недоволство, без гняв. Какво можеш да направиш? Щом не се случва – не се случва. Не можеш да накараш другия да се чувства виновен. Какво може да направи той? Каквото може да направи, той го прави. Каквото можеш да направиш и ти – правиш го. Но ако някак си не се получава, ако не си подхождате, ако не сте предназначени един за друг, не продължавай да насилваш нещата. Това е като да пъхаш квадратна тапа в кръгла дупка… Аз ви уча да сте верни на любовта, а не на хората. Бъдете верни на любовта. Никога не изменяйте на любовта, това е всичко! … Ако пропуснеш любовта, ще пропуснеш всичко това, което е прекрасно в живота! Ако пропуснеш любовта, ще пропуснеш и възможността за молитва, защото само любовта, когато стане по-дълбока, може да те приближи до молитвата.

Една възрастна жена имала две големи делви, които носела на кобилица на врата си. Едната делва имала пукнатина, а другата била идеална и винаги доставяла цялото количество вода. В края на дългия път от извора до къщата спуканата делва пристигала наполовина пълна.
Цели две години жената така доставяла вода до вкъщи – по една делва и половина.
Разбира се, здравата делва била горда със своята цялост. Бедната спукана делва била засрамена от своята непълноценност и се чувствала отчаяна, че правела само наполовина от това, което се очаквало от нея.
След тези две години на служба спуканата делва казала на жената:
- Срамувам се от себе си, защото през пукнатината ми изтича вода по целия път обратно до твоя дом.
Възрастната жена се усмихнала:
- Забелязала ли си, че има цветя от твоята страна на пътеката, но не и от другата страна на кобилицата, където е другата делва? Това е защото, знаейки за тази пукнатина, аз засадих цветни семена от твоята страна на пътеката и всеки ден, когато се връщаме от извора – ти ги поливаш. За тези две години аз берях тези красиви цветя и украсявах масата вкъщи. Без да си това, което си, до сега нямаше да имам тази украса вкъщи.
Всеки от нас си има своята уникална пукнатина …
Но именно недостатъците и пукнатините, които имаме, правят живота ни заедно така интересен и възнаграден.
Просто трябва да възприемеш всеки човек такъв какъвто е и да търсиш доброто в него.