Учителка в детската градина измислила за децата в групата следната игра: всеки трябвало да донесе торба с няколко картофа, като всеки картоф носел името на човек, когото детето мразело. Следователно колкото хора мразело детето, толкова картофи щяло да донесе. Някои деца дошли с два картофа, други с три, а някои и с пет.
Учителката им казала да носят със себе си торбата където и да отиват, дори и в тоалетната, в продължение на една седмица. Дните минавали и децата започнали да се оплакват от неприятната миризма на развалените картофи.
Тези с по пет картофа носели на всичкото отгоре и по-тежки торби.
След една седмица децата си отдъхнали, защото играта най-накрая свършила. Тогава учителката ги попитала как се чувствали през тази една седмица. Децата започнали да се оплакват колко трудно им било да мъкнат навсякъде със себе си тежките и миризливи картофи. Накрая учителката им обяснила смисъла на тази игра:
– Същото се случва, когато таите в сърцето си омраза към някого. Смрадта на омразата ще отрови сърцето ви и вие ще я носите навсякъде със себе си.
Ако ви е трудно да понесете миризмата на развалените картофи за една седмица, представете си какво е да носите отровата на омразата в сърцата си до края на живота си?

Източник: Скритият дар (101 притчи за истински ценното в живота)

Баща и син вървели из планината. Внезапно момчето паднало, ударило се и извикало: „Ооооооххххххх”. За своя изненада чуло глас от планината, който му отговорил: Ооооооххххххх”. Любопитно момчето попитало: „Кой си ти?” И получило отговор: „Кой си ти?” После изкрещяло на планината: „Възхищавам ти се”.
Гласът отговорил: ”Възхищавам ти се”. Разгневено, че някой все повтаря думите му, момчето решило да обиди
натрапника: „Страхливец”. И отговорът бил: „Страхливец”. Тогава момчето се обърнало към баща си: „Тате, какво става?”
Бащата се усмихнал и казал:
– Синко, чуй. – после извикал. Ти си шампион.
И гласът отговорил: Ти си шампион.
Момчето се изненадало, но все още нищо не разбирало. Баща му обяснил: „Хората го наричат ехо, но това всъщност е животът.
Той ти връща всичко, което направиш или кажеш. Животът ни е отражение на нашите действия. Ако искаш на този свят да има повече любов, обичай повече. е. Ако искаш хората от екипа ти да знаят повече, самият ти придобий повече знания. Това се отнася за всичко.

Източник: Скритият дар (101 притчи за истински ценното в живота)

Живял едно време мъдър човек, който всяка сутрин се разхождал по брега на океана, преди да седне да пише своите книги.
Един ден, докато се разхождал по плажа, видял човешка фигура, която сякаш танцувала. Той се усмихнал при мисълта за човека, танцуващ сам край океана посред бял ден. Забързал крачка, за да разбере по-скоро каква е тази работа.
Като се приближил, видял, че фигурата е на млад мъж. Той не танцувал, а вземал нещо от пясъка и после нежно го връщал обратно във водата.
– Добро утро, – извикал мъдреца на младежа, когато се изравнил с него.
– Какво правиш?
Младият мъж се спрял за миг, погледнал го и отговорил:
– Хвърлям морски звезди обратно в океана.
– Може би трябваше да те попитам защо ги хвърляш обратно в океана?
– Слънцето изгрява и започва отливът> Ако не ги върна във водата, те ще умрат.
– Но, млади момко, този плаж е много дълъг, и целият е покрит с морски звезди. Ти нищо не можеш да промениш.
Младежът го изслсушал учтиво. После се навел, вдигнал поредната морска звезда, хвърлил я върху пенливите вълни и казал:
– За тази вече го промених.

Източник: Скритият дар (101 притчи за истински ценното в живота)

Една възрастна жена имала две големи делви, които носела на кобилица на врата си. Едната делва имала пукнатина, а другата била идеална и винаги доставяла цялото количество вода. В края на дългия път от извора до къщата спуканата делва пристигала наполовина пълна.
Цели две години жената така доставяла вода до вкъщи – по една делва и половина.
Разбира се, здравата делва била горда със своята цялост. Бедната спукана делва била засрамена от своята непълноценност и се чувствала отчаяна, че правела само наполовина от това, което се очаквало от нея.
След тези две години на служба спуканата делва казала на жената:
- Срамувам се от себе си, защото през пукнатината ми изтича вода по целия път обратно до твоя дом.
Възрастната жена се усмихнала:
- Забелязала ли си, че има цветя от твоята страна на пътеката, но не и от другата страна на кобилицата, където е другата делва? Това е защото, знаейки за тази пукнатина, аз засадих цветни семена от твоята страна на пътеката и всеки ден, когато се връщаме от извора – ти ги поливаш. За тези две години аз берях тези красиви цветя и украсявах масата вкъщи. Без да си това, което си, до сега нямаше да имам тази украса вкъщи.
Всеки от нас си има своята уникална пукнатина …
Но именно недостатъците и пукнатините, които имаме, правят живота ни заедно така интересен и възнаграден.
Просто трябва да възприемеш всеки човек такъв какъвто е и да търсиш доброто в него.

Един баща изпратил сина си при най-големия мъдрец на света, за да му разкрие тайната на щастието. Когато младежът пристигнал в двореца, влязал в една голяма зала, пълна с хора, имало и музиканти, и танцьори и какво ли още не. В центъра на залата седял мъдрецът и разговарял с дошлите да го посетят. Младежът се приближил и обяснил за какво е дошъл. Мъдрецът му казал:
- Сега съм зает – използвай времето докато чакаш, за да разгледаш двореца. Но имам едно условие – ще ти отговоря на въпроса само ако обиколиш двореца с тази лъжица в ръка – и му подал една лъжица. Но внимавай, в нея има две капки олио и ти не трябва да ги разлееш.
Младежът обиколил двореца и след три часа се върнал при мъдреца държейки лъжицата в ръка. Капките олио още били в нея. Мъдрецът го попитал:
- Е, видя ли прекрасните ми персийски килими? Видя ли великолепната ми градина – на градинарят му трябваха 10 години, за да я създаде? Видя ли картините и статуите?”
- Не! – отговорил младежът. – Внимавах да не разлея капките олио!
- Обиколи тогава пак двореца, но този път разгледай всичко – казал Мъдрецът.
И младежът наистина този път обиколил двореца и този път наистина разгледал с удоволствие всичко. Но когато се върнал в залата при Мъдреца с ужас забелязал, че е разлял капките олио в лъжицата.
- Ето в това е смисълът на щастието – казал му Мъдрецът.
Да съумееш хем да се насладиш на прелестите на света край теб, хем да не забравяш и за двете капки олио в лъжицата….