Преди години д-р Робърт Розентал провел любопитни експерименти в Харвардския университет с три групи студенти и три групи плъхове. На първата група студенти той казал: “Имате късмет. Ще работите с изключителни плъхове. Тези плъхове са подложени на тестове за интелигентност и са показали редки качества. Те без проблеми ще стигнат до края на лабиринта и ядат много сирене, затова купете им повече.”

На втората група студенти казал: “Вашите плъхове са съвсем обикновени, нито много умни, нито много глупави, просто обикновени плъхове.  Може и да стигнат до края на лабиринта, ядат сирене, но не очаквайте кой знае какво от тях. Техните умения и интелект са “средни”, затова и постиженията им ще са на средно ниво.”

На третата група казал: “Тези плъхове наистина не стават за нищо. Ще бъде чиста случайност, ако стигнат до края на лабиринта. Пълни идиоти са и е естествено реакциите им да са по-бавни. Не съм сигурен дали си струва да купувате сирене. Просто сложете в края на лабиринта надпис “сирене”.

През следващите 6 седмици студентите провеждали опити при стриктни научни условия. Плъховете “гении” се представяли като гении. Те много бързо стигнали края на лабиринта. Обикновените – е, какво можете да очаквате от едни обикновени плъхове? Стигнали края на лабиринта, но не поставяли рекорди по бързина. Плъховете идиоти, о, каква катастрофа! Те наистина срещали проблеми. Вярно, един от тях намерил края на лабиринта, но това очевидно е чиста случайност.

Ето ви нещо интересно. Не е имало плъхове-гении и плъхове-идиоти. Това били съвсем обикновени плъхове от едно котило. Разликата в показаните резултати била последица от различното отношение на студентите, провели експеримента. Накратко, студентите се отнасяли “различно” към плъховете, понеже гледали на тях по “различен” начин, а различното отношение води до различни резултати. Студентите не знаели езика на плъховете, но плъховете доловили тяхното отношение, а езикът но отношението и нагласата е универсален.

Експериментът бил продължен и прехвърлен в местната гимназия.

На един учител било казано: “Имаш късмет. Работиш с гениални деца. Твоите ученици са толкова блестящи, че чак тръпки да те побият. Готови са да ти дадат отговор, преди да си задал въпросите. Изключително интелигентни деца. Нека все пак те предупредя – толкова са интелигентни, че ще се опитат да те заблудят. Някои от тях са лениви и гледат да минат с по-малко усилия. Не ги слушай. Тези деца могат да се справят с всяка задача. Само им я задай. Някои от тях дори ще ти кажат: “Г-н учителю, това е много трудно.” Не ги слушай и не се тревожи, че задачите са прекалено трудни. Тези деца могат и ще решат и най-трудните задачи, ако им се довериш и ако всеки ден ги обграждаш с любов, строгост и демонстрираш интерес към тях.”

На втория учител казали: “Твоите ученици са съвсем обикновени. Нито кой знае колко умни, нито пък прекалено глупави. Коефициентът им на интелигентност, произходът  им и способностите им са средни, затова и  очакваме средни резултати от тях.”

Естествено, гениалните ученици се справили по-добре от обикновените. Всъщтност гениалните изпреварили с цяла година обикновените. Обзалагам се, че не е нужно да сте гении, за да предвидите края на тази история, нали? Прави сте. Не е имало гениални ученици. Всички учиници били съвсем обикновени деца. различно било единствено отношението на учителя към тях. Учителят мислел, че обикновените ученици са гениални и се отнасял към тях като към гении, очаквал от тях да се представят като гении и те наистина го правели. Получили възможност да живеят така, че да оправдаят репутацията, с която се ползвали, а не така, сякаш трябвало да превъзмогнат някакъв проблем. Вярно е, вие се отнасяте към хората, по начина, по който гледате на тях, а те пък често се превръщат в онова, което вие виждате в тях.

Един поет е казал: “Ако приемеш един човек такъв, какъвто е, ти го правиш по-лош, отколкото е, но ако видиш в него най-добрият човек, когото можеш да си представиш, тогава той наистина ще бъде най-добрият човек, когото можеш да си представиш.”