МОХАМАНДИС КАРМАШАНД ГАНДИ
(2 октомври 1869 – 30 януари 1948)

ДЕЛА И СЛАВА:

Въплъщаващ, както Христос и Буда, духа на една религия, Ганди е пророк, способен чрез своята духовност да промени съществуването на нейните поклонници. От политическа гледна точка учението му за ненасилие, вдъхновявано от пасивната съпротива на неговата жена-дете, играе голяма роля за постигане на индийската независимост и вдъхновява големите национални революции на ХХ век.

ЖИТЕЙСКИ СЪБИТИЯ: Последното, най-малкото и най-предпочитаното от децата на министър-председателя на княжество Порбандар в Западна Индия, Ганди е син от четвъртата му жена. Самотен, срамежлив, изпълнен с доброта, но без хубост, с голям носи и широки уши, той има щастието да поддържа отношения на доверие със своите родители и по-специално с майка си, която е дълбоко религиозна.
Според индуската традиция основните дати в детството му са неговата женитба (когато е на 13 години) и смъртта на баща му (три години по-късно). В момента, когато Ганди започва да се уморява от своето усърдие, неговата жена-дете вече е бременна. През целия си живот той ще гледа на това с чувство на вина, за което в подходящия момент ще се пренесе в сферата на политическата му активност.
Осемнайсетгодишен, след като дава обет да не се докосва ни до вино, ни до жена, ни до месо, той заминава з Англия, където в продължение на три години изучава право. Това е период на формиране на младия индиец. Най-голямото му нещастие тогава е че, трябва да задоволява глада си с английската вегетарианска кухня. С изключение на отделни случаи, когато съгрешава с някоя хазайка, той, общо взето, устоява на съблазните.
В продължение на 21 години докато живее в Южна Африка, Ганди ще познае самотата. Той пристига там в 1893 г. като юридически съветник на едно мюсюлманско дружество и застава начело на индийската общност, протестирайки срещу расовата дискриминация. В Южна Африка Ганди организира “естествени лечения” и комунален живот. На 37 години дава обет за брахмашария (клетва за безбрачие) и се посвещава на живота на политически и религиозен лидер. Своята политическа философия Ганди нарича “сатиаграха” – смесица от истина и сила, преведена с термина “пасивна съпротива” или с “войнствено ненасилие”. Чрез кампаниите на гражданско неподчинение и символични протестни манифестации, следвани от зрелищни шествия на гладуващи хора, той противопоставя правото на силата и доброто и злото, задължавайки силните да признаят силата на слабите.
В 1915 г. Ганди се връща в Индия, за да се заеме с колониалния проблем. Отхвърляйки изцяло западното влияние, установява в изолирани общества “ашрам”, просто и строг начин на живот. Той помага за разрушаването на символа на традиционната автокрация, замества вносните платове с домашно произвеждани тъкани. Предизвиква серия от символични противопоставяния на англичаните, което има като краен завършек независимостта на Индия в 1947 г. Малко след това, когато се заема да установи мир между индуси и мюсюлмани, той е убит от фанатичен индус.
Въпреки малкия си ръст (гол, само с тясна ивица плат през слабините и чифт очила с железни рамки) Ганди се насочва към най-големите проблеми на своето време: традицията и модернизацията, колониализма и национализма, индивидуализма и вярата. Остава един въпрос, който то никога не успява да разреши и който продължава да го преследва чак до старостта: сексът.

ДЕТСКА СВАТБА:

Бракът на 13 години, напомня Ганди, в началото не означава друго освен възможност, “за едно момиченце да се забавлява”, а за мъжа, като се държи сметка за традиционния авторитет на съпруга, означава, че той решава кога къде жена му ще се забавлява. Но Кастурбай Маканджи, също 13-годишна, е волева и упорита. Тя прекарва половината от времето през своите две първи брачни години при родителите си. Не се подчинява в нищо друго освен в областта на секса.
За Ганди, който е въведен в сексуалния живот от жената на брат си, бракът открива период на безгранично физическо удоволствие. Преследван от сексуални мисли, той гледа на училищните си занимания като на мъчение. Кастурбай остава неграмотна (“физическата страст не оставя време за учене”) и Ганди търси другаде интелектуални връзки.
Сексът не престава да бъде за него източник на чувство за виновност и вътрешен конфликт, както подчертават и обстоятелствата около смъртта на неговия баща. Както всички индуси и той придава особена важност на храносмилането и отделянето и на култа към семето. Загубването му отслабва тялото и душата. В действителност девствеността не е рядка сред индусите дори в напреднала възраст. Но за Ганди, надарен със силна мъжественост, когато става на трийсет и няколко години, въздържанието е свързано с тежка вътрешна борба.
Окончателното му решение да се откаже завинаги от всякакъв сексуален живот се дължи на няколко причини. Въздържанието е единствената морално оправдана форма на контрол върху раждаемостта, преценява той, а след като има пет деца (едното умира в ранна възраст), той не иска повече. Освен това държи да съхрани цялата си енергия за своята мисия. Историкът Ерик Ериксън добавя, че е възможно расовата дискриминация в Южна Африка по време на колониалната епоха да му е внушила сексуален шовинизъм и в брака. Защото според Ганди съществува паралел между сексуалната и политическата експлоатация. Той пише, че за философията на пасивната съпротива е получил вдъхновение от необуздаемата Кастурбай. “Нейната упорита съпротива на моята воля ме накара да се срамувам и да се изцеря от глупостта си, заради която вярвах, че съм роден да управлявам.” Безбрачието просто е форма на ненасилие между половете. Но чак до смъртта си през 1944 г., когато е в затвора заедно с Ганди зариде граждански неподчинение, Каструрбай демонстрира “селска мнителност” по отношение на жените, които обкръжават нейния съпруг. Тъй като традиционният индуски обет изисква от безбрачния да отбягва напълно противоположния пол, Ганди прекарва остатъка от живота си, изкушавайки съдбата.

ДАМИТЕ НА ГАНДИ:

“Той винаги е обожавал флирта”, пише Уилям Шайърър. Нещо повече, жените са необходими за неговата дейност. В Южна Африка след Соня Шлезин (17-годишна) той има дълга редица от секретарки-болногледачки, които го следват с абсолютна привързаност и робско послушание. С течение на времето те имат задължението не само да пишат под негова диктовка, но и да го масажират, къпят и да спят с него. Някои от тях са знаменити: например поетесата Сароджини Наиди, “Индийският славей”, произхождаща от богата индуска космополитна фамилия. Тя става една от най-верните му възпитанички, с която го свързват чувства на дълбока привързаност. Тя нарича Махатма “велика душа”, нашия “Мики Маус”. (“Вие никога не бихте могли да разберете какво друг освен забавление е за нас този старец, този възхитителен свят мъж в неговата бедност”, казва тя.)
Привлекателността на Ганди е толкова голяма, че жените идват отдалече, за да го видят. Мадлейн Слейд, 33-годишна англичанка, генералска дъщеря и дотогава посветена на Бетовен, в 12925 г. пристига и се хвърля в краката на Ганди. “Ти ще бъдеш моя дъщеря”, и казва той. Но Мирабехн, както той я кръщава, е влюбена и иска повече. Ганди я съветва да помогне на любовта си да сублимира, вместо да я разпилява. “Особена връзка ги свързва”, отбелязва неговият биограф Луис Фишер и твърди, че става дума за “най-забележителните платонични отношения на нашето време”. Но всички връзки на Ганди с другия пол не са все така платонични.

ДЕВОЙКИТЕ НА ГАНДИ:

“Да се насилваш да останеш девствен, пише Ганди, това е като да вървиш по острие на сабя”. Чак докато наближава 70-те, не престава да бъде тормозен от нощни полюции, които, заявява публично той, са форма на “изкупление”.
Той има “кризи на трескави тръпки” през нощта и изисква от младите жени в своя антураж (всичките девственици или скоро омъжени) да го топлят с телата си. Сушила Найар, която отива при него на 15 години и накрая става лекарка, масажистка, секретарка и компаньонка на Ганди в леглото, не придава на това повече значение, отколкото ако би била негова майка. Но за някои други тези отношения не са лишени от известна неяснота. Абха Ганди, съпруга на негов роднина, започва да спи с Ганди на 16-годишна възраст. Когато в началото учителят иска тя да свали всичките си дрехи, нейният съпруг е толкова възмутен, че предлага той самият да го стопли. Ганди отхвърля предложението, подчертавайки, че Абха му трябва за “брахмашария”, а не само за стопляне.
Някои от жените на Ганди стигат до ревност и страх да не загубят неговото предпочитание. Ману Ганди, къпе Махатма и спи с него от 19-годишна възраст. Когато излиза, той се опира на нея и на Абха (“моите патерици”, казва той). По време на неговите пости Ману се грижи за всичките му физиологични функции и назначава клизмите му. “Тя разцъфтява в обслужването, пише за Ману Робърт Пайн, един от биографите на Ганди, и е горда с особеното място, което заема в неговите чувства.”
“Колкото повече те се насилваха да се сдържат и да отхвърлят сексуалните си инстинкти, казва за жените от неговия антураж Раихана Тиабиджи (една от ученичките на Ганди), толкова повече сексът ги завладяваше и преследваше.” Колкото и да е парадоксално, Ганди стига до там, че отправя упреци към Раихана, която също е безбрачна и е лечителка, че спи гола с един от своите пациенти. В областта на секса, както и в политиката Махатма сам определя своите собствени принципи.

Източник: Уоръс, Ъруин. Интимният живот на великите

Джон Ф. Кенеди

(29 май 1917 – 22 ноември 1963)

ДЕЛА И СЛАВА:

Една от най-големите фигури в американската история, Джон Ф. Кенеди е най-младият шеф на правителството на своята страна и първият президент католик. Убит е в Далас, Тексас, малко преди края на своя първи мандат.

ЖИТЕЙСКИ СЪБИТИЯ:

В ирландския клан Кенеди късметът и солидарността вървят ръка за ръка. Мъжът, който на 42 години ще стане президент на Съединените щати, е отгледан в духа на зверско съперничество: от взискателен баща, който не би търпял четиримата му сина да заемат някъде второто място. Джак (умалителното име на Джон) Кенеди учи бързо, с хищна памет и получава диплома от Харвардския университет със специално поздравление. През целия си живот той страда от болки в гръбнака и е засегнат от болестта на Адисон. “Поне половината от дните му… бяха дни на интензивна физическа болка”, но Кенеди отказва да се държи като инвалид и води активен живот, упражнява много спортове, между които ветроходство и плуване. Предпочита да носи мокасини без чорапи и старомодни шорти за тенис. Висок не по-малко от 1,85 (тежи 80 кг), той е особено елегантен и когато става президент, продължава да полага грижи за своя външен вид. Хладнокръвен, изграден демократ, зад спокойния израз на сивите си очи той обича да се присмива на сее си и с готовност разказва как един ден по време на предизборната кампания баща му изпратил следната телеграма: “Скъпи Джак, не купувай нито един глас повече, отколкото е необходимо. По-скоро ще се пукна, отколкото да ти платя триумфалното избиране”. Сенатор на Масачузетс, Кенеди побеждава честно Ричард Никсън и в 1960 г. става президент на Съединените щати. Голяма част от своята победа той дължи на учението си да призовава към високи идеи, увенчани със знаменити фрази: “Не се питай какво твоята страна може да направи за те, питай се какво можеш ти да направиш за нея”. Кенеди е сериозен държавник, който с готовност признава своите грешки: той поема цялата отговорност за фиаското в Залива на свинете. Но също така е способен да създаде впечатление за непринуден “непукизъм”, което обяснява размислите на един от неговите сътрудници: “Това правителство ще направи за секса същото, което предишното направи за голфа”.

ЛЮБОВНИ ВЪЛНЕНИЯ:

Самият Кенеди се хвали със своите сексуални подвизи и неговият успех пред жените е твърде известен. За Кенеди физическите връзки са природна необходимост. Веднъж съвсем естествено споделя с британския министър-председател, Хародл Макмилан, че ако изкара по дълго ез жена получава силно главоболие. Джордж Смадърс, един от най добрите му приятели в сената, казва за него, че има “най-активното либидо, за каквото някога е чувал”.
Въвеждането на Кенеди в секса става, когато е 17-годишен. Това се случва в една къща близо до Харлем в присъствието на един негов съученик. Репутацията му на плейбой справедливо се поддържа през цялото време на учението му. Той се нахвърля върху момичетата дори и в класната стая, което е абсолютно забранено. След това преминава към по-дръзки авантюри, които едва не слагат край на морската му кариера. Във Вашинготтн подхваща любовна история с датската журналистка Инга Арвад, която нежно нарича Инга-Бинга и която в известни разузнавателни кръгове е подозирана за нацистка шпионка. Върху аферата се хвърля лицемерно добродетелно було и Кенеди се отдава на други авантюри.
По време на годините, прекарани в конгреса, Кенеди е смятан за “веселия млад ерген” и рядко му липсват женските връзки, въпреки че според слуховете в леглото е разочароващ и прави любов с око върху часовника. Бившият сенатор Смаърс казва: “От гледна точка на времето, което посвещаваше на една жена, той е окаян любовник. При него количеството надминаваше качеството”. Според други Кенеди предпочита изкуството на съблазняването пред самия сексуален акт. Пак според Смадърс “никоя жена не е защитена от Джак – ни съпругата ви, ни майка ви, ни вашата дъщеря”. Докато е сенатор, Кенеди ползва със Смадърс с обща тайна гарсониера. Веднъж Смадърс е повикан в сената и оставя Кенеди сам с техните две приятелки. Когато се връща намира амбициозния сенатор да гони двете момичета из апартамента. Според Смадърс предпочитането развлечение за Кенеди е “да има две момичета наведнъж”.
Когато, 35 годишен Кенеди решава най-накрая да се ожени, той напълно оръща гръб на младите артистки и манекенки, които дотогава цени, зада се ожени за Жаклин Бувие. Добре възпитана, красива и елегантна, произхождаща от безупречна фамилия, Джаки е идеална съпруга за един кандидат за президентски пост. Но в представите на Джак Кенеди бракът не включва моногамията и той намира хиляди начини за кратки срещи по време на президентската си изборна кампания, като демонстрира спокойно безразличие към възможните последици. Няколко години преди това неговите приятели са покъртени от една снимка, която Кенеди, тогава кандидат за сенатор, се вижда проснат до дяволски месеста брюнетка на плажа във Флорида. “Много добре си я спомням, казва простичко той. Беше изключителна!” Друг път е фотографиран в момента, когато излиза от дома на своята 21-годишна секретарка, с която има връзка. Като вижда, че са го снимали, само вдига рамене.
Кенеди отблъсква всякаква намеса в свободата му. Обожава да плува гол в басейна на Белия дом и още повече да е в компанията на очарователни жени в същото облекло. Говори се, че те са многобройни и са въвеждани в Белия дом тайно, когато Джаки отсъства. И двете му секретарки, кръстени от хората на секретните служи “Фидл и Фадл”, казват, са в списъка на лицата за “персонално удобство”.
Почти е сигурно че Джаки знае за изневерите са съпруга си и се говори, че бащата на Кенеди и предлага един милион долара, за да не се разведе в навечерието на президентските избори. Според някои приятели Джаки си затваря очите по отношение лудориите на Кенеди. Когато обаче открива бикини в гънките на една възглавница, тя му казва с леден тон: “Би ли обиколил приятелките си, за да намериш притежателката им? Не са моя размер”. Но въпреки всичките авантюри между него и жена му продължава да съществува известна интимност и персоналът в Белия дом има най-строга заповед да не ги безпокои, когато в ранните следобеди те се оттеглят по време на почивката на децата си.

ЖЕНИТЕ В ЖИВОТА МУ:

Докато е жив, частният живот на Джон Ф. Кенеди е смятан тема табу за световната преса, но 12 години след неговата смърт, в атмосферата, която следва аферата “Уотъргейт”, захочват да говорят най-различни жени, споделяли плътските наслади на президента мъченик. Знаменитата стриптизйорка Блейз Старк твърди, че в 1960 г. двайсет минути се е любила с Кенеди в тоалетните на един хотел в Ню Орлиънс, докато годеникът и, губернаторът Ърл Лонг, приемал в съседната стая. В същата тоалетна Кенеди намерил време да и разкаже историята на президента Хардинг, който правил любов с Нан Бритън, в една от тоалетните на Белия дом. Разведената художничка Мери Пинчът Мейър разказва за връзката си с Кенеди в 1962 г. Те заедно пушели марихуана и той и пишел любовни писма. Тя си води интимен дневник по време на тази връзка, но той изчезва след нейното убийство през октомври 196 г.
Най-знаменитата авантюра на Кенеди е с една красива брюнетка. Според разкритията на специална анкета тя има връзка с мафията. Джудит Камбър Ексиер познава Кенеди, преди той да стане президент, но продължава да го посещава известно време след влизането му в Белия дом. Кенеди се показва щедър и един ден настоява да и подари кожено палто, разказва Джудит, но щедростта му не стига чак до леглото. Предпочитаната му поза за правене на любов е да лежи по гръб, което отчасти се обяснява с болките в гърба, но това създава у жените “впечатлението, че той се намира там само за собственото си удоволствие”. Веднъж и предлага “партия от трима”, с една висока, тънка жена, очакваща ги в съседната стая. Той настоява: “Познавам те, знам, че ще ти хареса”. Но Джудит отказва.
Част от своята привлекателност Кенеди дължи и на чувството си за хумор, ако може да се вярва на една от неговите бивши метреси: “Не толкова неговите подвизи в леглото бяха интересни (не беше лош впрочем), но той бе много забавен”. Когато среща (макар и много рядко) някоя жестока жена, той съумява да се покаже добър играч. Когато се опитва напразно да съблазни Маргарет Луиз Коит (историчка и носителка на наградата Пулицър), тя го пита: “С всички ли жени, които срещате, сте такъв?” Той отговаря: “Велики боже, не! Не бих имал сила за това!”.
Приписват на младия президент безбройни авантюри с холивудските звезди, между тях са Джийн Терни и Джейн Мансфийлд. Но най-известната му връзка е с “богинята на секса” Мерилин Монро, която сърдечно го поздравява с песен на Медисън Скуеър Гардън по случай неговата 45-годишнина. Говори се, че тя тайно е качена на борда на президентския самолет малко преди началото на тяхната връзка в 1961 г.
Но сексуалната освободеност никога не пречи на Кенеди да запази известна дистанция и да се оставя да бъде дълбоко сърдечно засегнат. Той с готовност признава, че никога не е познал истинската страст: “Не съм надарен за герой на трагическия жанр”.

Източник: Уоръс, Ъруин. Интимният живот на великите